Right click is disabled.
logo

Яна в страната на светулките

Облечена в светлина

с горещи, парещи очи. Появи се тя.

Малка, невинна, носеща чиста душа. 

Да търсиш любов не стига, да сбъдваш мечти не стига, да работиш, да твориш, да дерзаеш… не стига!

Стигат ти 5 малки пръстчета поставени върху твоята длан. Да погледнеш две мънички, парещи очета. Да се почувстваш толкова благословен и благодарен, че чуваш детски смях. Рисувам със светлина от дете, сега моето дете ще рисува своят път осветен.  И аз съм неземно щастлива да бъда тук и да напътствам!

Думите много често не струват и стотинка. Хората забравят истинския смисъл да съществуваш.

Те… малките светулки знаят. Чисти и неопетнени!

Дошли в нашия свят, за да ни покажат, да ни научат. Светулките носят любов и огън и идват, за да сгреят охладнелите ни представи за уют.

В появата им съществува някаква магия, те са ангели раздаващи само истинност.

От днес аз вече нашепвам само с молитви!

Протягам ръце към светлината и орисвам. Да бъдеш здрава, търпелива, да бъдеш смела и да искаш.

Всеки от нас се нуждае от светулка в живота, да познае мир щом ангел на вратата похлопа.

 Послушай, човече! Не спирай да гледаш към светлината…

… Из „Яна в страната на светулките“