Онзи момент…
Когато времето е гадно, вали дъжд и не можеш да решиш какво ти се прави.
Мрачно е.
Няма с кого да излезеш.
Студено е.
Обувам обувките си, вземам камерата и сядам в колата.
Не ми е известна посоката, нямам идея къде отивам.
Просто слушам тихият шум на двигател и гонещите се капки по стъклото.
В този момент времето спира.
Не дишам!
Хората не разбират какви ги върша, но аз знам!
Аз търся специалното в обикновените места.
Всеки детайл, всяка точица, петънце… улица носят със себе си история.
Пейка…
Може да поседнеш до мен. Само не говори, не вдигай шум.
Усети как мирише дъжда, чуй как трептят цъфналите листа.
Да…
Тази вечер ще я запомниш с усмивка.
